Възможният негативен  ефект от отмяната на Програмата за освобождаване на

Възможният негативен  резултат от анулацията на Програмата за освобождение на газ е слагане на Булгаргаз в риск от механически банкрут, в случай че не се премине към цялостна либерализация на пазара. Това е единствено един от трите минуса, които чака енергийният специалист Кирил Темелков. В изявлението си за Dir.bg и 3е-news.net той споделя, че към момента има опция за съответно решение. В допълнение специалистът разяснява и нуждата от мярката „ таван на цената на газа “ поради на евентуалните вероятни операции на борсовите цени по разнообразни аргументи. Господин Темелков, на съвещанието на комисията по енергетика към Народното събрание стана ясно, че следва заледяване на Програмата за освобождение на газ за две години. Съществува обаче опция и за цялостното й прекъсване с заричане за някакъв различен механизъм. Крайно обезпокоителна за бизнеса е освен препоръчаната смяна за цялостна анулация на Програмата за освобождение на природен газ, само че и методът, по който се организира самата полемика по тематиката. Ако въобще може да се каже, че беше позволена такава полемика. Всъщност публично разискване по тематиката лисваше напълно. Мнението на бизнес организациите нито беше потърсено, нито бяха регистрирани изразените възражения и съображения от тези организации до способените държавни институции. Начина, по който бяха докладвани препоръчаните промени в закона, сподели цялостно недоумение на държавните органи от смисъла и смисъла на тази Програма. Тя се представяше като щета за обществото и в изгода за обособени търговски компании. Това надалеч не е по този начин. Да, имаше известни недостатъци при внедряването на Програмата, които бяха установени по време на нейното осъществяване. Вместо напъните да се насочат към премахване на тези дефекти и развиването на пазарните връзки, виждаме твърдо желание на държавните институции да отстраняват този инструмент изцяло, най-малко за идващите две години. В резултат на това може да има доста отрицателни последици за страната ни в три посоки. Първо, индустриалните консуматори на природен газ в близко бъдеще най-вероятно ще бъдат трайно лишени от опцията да получават природен газ при по-ниските цени по отношение на спотовите равнища в Европа и района. В момента цените на приемания от тях природен газ са с към 30% по-ниски от тези на спотовите пазари. Това конкурентно преимущество ще изчезне незабавно, откакто се промени Наредбата за образуване на цените на Обществения снабдител. Налага се тя да бъде изменена, тъй като за всички е ясно, че при установяване на цената на газа за контролирания пазар, КЕВР включва в калкулациите си и продажбите на Булгаргаз на свободния пазар. След което, Булгаргаз употребява избраната от КЕВР цена за контролирания пазар като ценообразуващ фактор в договорите с клиентите от свободния пазар. Т.е. имаме прикрито контролиране на цената на газа върху целия газов пазар, което не може да продължи дълго. Има европейски органи и институции осъществяващи мониторинг на пазарните връзки, които съм уверен ще реагират доста скоро с искане за такава смяна. Програмата, която в този момент се анулира, е инструмента въведен по гледище на тези институции като компромисна мярка, с цел да не се изискват по-драстични промени в пазарни връзки в националния ни пазар. С актуалната анулация предизвикваме тези институции да се засилват и изискат цялостна смяна на метода на регулация в бранша. Обявеното желание от страната за въвеждането на различен заместващ механизъм е единствено празно заричане за отсрочване на недоволството. Дори не е споделена концепция какво може да съставлява този заместващ механизъм. Вероятно, тъй като към момента не е образувана такава концепция. За страдание, този сюжети ще докара до огромно и трайно понижение на конкурентоспособността на огромна част от българската промишленост.  Вторият отрицателен резултат от анулацията на Програмата е вероятното слагане на Булгаргаз в риск от механически банкрут, в случай че не се премине към цялостна либерализация на пазара. Рискът в действителност идва от към този момент упоменатите условия, че Булгаргаз няма да може да получава ценовите преимущества за свободния пазар при възможна смяна на Наредбата за ценообразуването му. Вследствие на това, той ще загуби забележителна част от продажбите си на свободния пазар. Ще остане като монополист на контролираният пазар. Не е регистриран обаче обстоятелството, че Булгаргаз ще търпи обилни ежемесечни загуби от опериране само на контролирания пазар, тъй като потреблението на тези клиенти е извънредно непредвидимо и неравномерно. Тези обилни дневни несъответствия не могат дейно да се покрият от потреблението на газохранилището в Чирен, а се постанова да се търгуват на спотовия пазар, където цената е доста друга от контролираната към този момент. Това ще акумулира огромни загуби за предприятието и ще го води към механически банкрут. Освен в случай че не бъде субсидирано от страната, за което обаче има възбрана във връзка с този тип оператори на европейските пазари. Този риск въобще не се планува от нашите законодатели при вземането на решението за преустановяване на Програмата. Явно желанието е да се държи целия българския газов пазар под контрола на страната с всевъзможни вероятни средства, само че не и да се обезпечават условия за свободна и лоялна конкуренция. Именно от тук идва и третия отрицателен резултат. А той касае имиджа на страната ни пред европейските сътрудници и вложителите. Държавен монопол в бранша природен газ е в несъгласие с Европейската политика и законодателство. Инвеститори заобикалят да работят в страни с открит държавен монопол в енергетиката, заради повишения политически риск. Както виждате, решението за анулацията на Програмата за освобождение на природен газ е съществено политическо решение, което може да има трайни последици. В момента няма ръководеща политическа коалиция, заради което ще се окаже, че никой няма да носи политическата отговорност от това решение. Последствията обаче ще бъдат отрицателни за цялото ни общество в обществен и стопански аспект. Това ни кара да бъдем обезпокоени от вземането на такова решение. От страна на Българска газова асоциация бяхме създали доста ясно и стимулирано предложение до всички държавни институции по какъв начин тъкмо може да се промени Програмата, без да има тези отрицателни последици. Предложението ни включваше смяна единствено на 5-6 думи в две разпореждания на Закона за енергетика, което би отстранило дефектите в Програмата и запазило нейните обилни преимущества за бранша. За страдание обаче липсва всякаква чуваемост и комуникативност в държавните институции сега. Не желая да си мисля, че може да има други по-користни аргументи за такова държание. Надявам се, само неразбирането на смисъла и следствията да е повода за предлагането на такава анулация. Оставаме въпреки всичко с вяра, че нещата може да бъдат изменени до взимане на окончателното решение. Ако не в този момент, то най-малко след образуване на ръководеща коалиция в Народното събрание. Изненада ли ви това предложение за решение? Честно казано, чаках да се пристъпи към изменение на Програмата. Както към този момент загатнах, Програмата има недостатъци, които беше редно да се отстранят и за тях несъмнено се изискваха законодателни промени. Но предлагането за изцяло преустановяване на действието й за идващите 2 години смятам за недалновидно. Оптимист съм по природа и имам вяра, че нещата ще се трансформират в вярната посока. Надявам се, да не се постанова да го вършим под натиска на Европейските институции, както беше по времето на приемане на Програмата. По-добре е да бъде посредством народен разговор сред заинтригуваните страни. Имам подозрението, че в случай че не успеем с разговора, Европейските институции към този момент ще изискат по-фундаментални промени в законодателството ни, и няма да преглеждат към този момент Програмата като позволена опция. Това значи ли, че анулацията на Програмата стопира либерализацията на газовия пазар в България? С увереност мога да кажа, че е тъкмо по този начин. Причината за въвеждането на Програмата е точно господстващото състояние на Булгаргаз на националния ни пазар. А не както неверно се показва от някои държавни представители като причина дълготрайния ни контракт с Газпром, който към този момент е преустановен. Трябва да се знае, че господстващото състояние на Булгаргаз се дължи на разнообразни форми на държавната му поддръжка. Това включва: подпомагане за подписване на преференциални дълготрайни контракти, поради разнообразни политически споразумения; преференциално финансиране от държавни институции; поддръжка при присъединяване в интернационалните планове и така нататък Компаниите от газовия отрасъл, не са срещу тази поддръжка. Но не може да одобряват обстоятелството, че тя се употребява освен за изгоди на бизнеса и обществото, а за налагане на държавен надзор през господстващата позиция на Булгаргаз. За последните 2-3 години, посредством въведената Програма за освобождение на газ, ликвидността на газовия пазар се увеличи доста. Много нови снабдители се включиха в предлагането на газ към крайни консуматори в страната. Част от тях са огромни интернационалните компании. Това увеличи свободата на избор и метода на мислене на пазарните участници. Започна да се оформя действителен пазар на природен газ и право на избор на потребителя. Вече освен цената на газа е единствения фактор за избор на снабдител, а и други условия по осъществяването на доставката, които да са съобразени със спецификата на потреблението му. Чрез Програмата, търговците успяваха да оферират на клиентите в страната ценовите нива на Обществения снабдител, съчетани със актуален метод по ръководството на потребностите на клиента. С недалновидната анулация на Програмата, всичко това ще завърши доста бързо, още от началото на 2023 г. След време, когато се наложи на потребителите още веднъж да търсят алтернативата на търговците, поради изменени пазарни условия, процеса на либерализация ще стартира още веднъж. Но всеки един временен период  в публичния бранш върви с прекарване на грешките на прехода. Те постоянно са в негатив на обществото. Колкото повече пъти ни се постанова да го претърпяваме прехода към либерализация, толкоз повече неточности ще би трябвало да заплати обществото ни.   Как ще продължи, съгласно вас да се развива газовия пазар в България, поради сериозната поддръжка, която получава „ Булгаргаз “  в лицето на публичен снабдител, само че опериращ като търговец? Смесването на тези две функционалности в Булгаргаз постоянно е водило до проблеми в развиването на пазарните връзки в газовия бранш. Няма по какъв начин да имаме свободна и почтена конкуренция, когато страната очевидно поддържа един от всички пазарни участници и той в това време се явява като съперник на останалите в един „ свободен “ пазар. Има опция да се ограничи активността на Булгаргаз единствено до функционалността му на Обществен снабдител без отрицателни последици от това, само че за задачата е належащо още веднъж да се вкара механизъм или правила, сходни на Програмата за освобождение на природен газ. Не виждам обаче да има предпочитание за работа в тази тенденция. Много по-лесно и „ сладко “ е да се упражнява надзор върху пазара, посредством налагането на монополно въздействие на държавно сдружение. Или най-малко до момента в който е допустимо това. Видно от дейностите, желанието на страната е да задържи това положение на пазара и да затвърди господството на Булгаргаз. Това несъмнено води до разнообразни опасности и непредвидимост на пазара, а точно: 1) Очаква се да стартира нова полемика за либерализацията на бранша, респективно нови промени в структурата и разпоредбите на пазара. Предполагам, че очертаващото се състояние няма да се толерира дълго от Европейските институции; 2) Пазарното преимущество на Булгаргаз сега се крепи само на дълготрайния контракт с Азербайджанската компания и множеството крайни клиенти на Булгаргаз в страната. Евентуално предпочитание на Азербайджанската страна за предоговаряне на изискванията, би сложило Булгаргаз в условия на сложна ценова конкуренция с останалите участници и евентуално загуба на клиенти. При такава обстановка, поради изискванията на договорите на Булгаргаз е допустимо крайните клиенти да се наложи да закупуват газ над пазарните равнища. Имахме сходна обстановка през 2019 година и тогава единствено изискванията на съглашението на ЕК с Газпром дадоха опция на Булгаргаз да компенсира клиентите си за към този момент завършени интервали с доставен по-скъп газ. Сега към този момент няма такова съглашение и риска е главно за клиентите. 3) Булгаргаз по политически аргументи няма контракт с Газпром, само че последния продължава да прави обилни доставки в балканския район. Евентуални необикновени дейности на Газпром по повод доставките в района може да сложи Булгаргаз и неговите клиенти в много комплицирана обстановка. От всичко това може да създадем извода, че всички участници на пазара, в това число Булгаргаз и неговите клиенти, са заинтригувани да има задоволителна ликвидност и либерализация на газовия пазар в България. Очакваме и държавниците да оценят това и да вземат съответни ограничения за обезпечаването му. Има още едно решение, което дружно със прекъсване на Програмата за освобождение на газ наподобява много мъчително – изземване на приходите на енергийните компании и наложителна вноска във ФСЕС. Как ще се отрази това на бизнеса на газовите сдружения в България? Засега не съм установил да има индикации за налагане на такива ограничавания във връзка с търговците на природен газ. Румънската страна преди време наложи такива ограничения в търговията с природен газ и се видя, че няма никакъв позитивен резултат върху пазара на газ. Борсовите цени на газа в Румъния не престават да бъдат по-високи от тези в България и Гърция, където няма такива ограничения. Дори се следи отрицателната наклонност за изкуствено понижаване на заявените облаги от покупко-продажбите в Румъния. Това демонстрира, че ограниченията във връзка с комерсиалните компании не водят до упования резултат. По отношение на производителите на сила, нещата стоят много по-комплицирано. Въвеждането на ограничения в тази област би трябвало несъмнено да се премисли много задълбочено, преди да се приложи. От една страна, високите правила на облага се заплащат главно от националните и европейските крайни консуматори на сила. От друга страна обаче, вложителите са поели избран пазарен риск, за който следва да бъде обезщетени с полагаемите приходи от това. Те не би трябвало да се усещат ощетени от инвестицията им в една държава-членка повече, в сравнение с в друга. Поради това, солидарните и добре преценени дейности на държавите-членки са от основна значимост в тази ситуация.  С цел преодоляване на високите цени на газа Европейската комисия предлага взаимни покупки на природен газ и таван на цената на газа по показателя TTF за месец напред. Как ще се отразят те на политиката на Европа като цяло? Темата с тавана на цените на газа също е много комплицирана за решение. Ако би трябвало да покажем другите аспекти на въздействия и на благоприятни условия от тази мярка, несъмнено ще изпаднем в празнословие. Най-общо, аз персонално смятам за нужна сходна мярка, поради на евентуалните вероятни операции на борсовите цени по разнообразни аргументи – геополитически, непазарни държания на основни участници, несъответстваща употреба на едни борсови цени по отношение на някои районни пазари и така нататък Мярката съгласно мен не би трябвало да бъде еднократен акт, а методология за установяване на таван на цените за избран времеви интервал, при избрани условия. Считам даже, че това може да бъде перманентна, а не краткотрайна мярка, когато е в този тип. При естествени пазарни обстановки, мярката просто няма да се постанова да се ползва, само че не пречи да бъде настояща. Що се касае до концепцията за взаимните покупки на газ, съгласно мен това ще си остане едно положително желание, в което ще бъдат вложени много запаси, с цел да се откри в последна сметка, че няма по какъв начин да се реализира в оферти тип. Основна причина – в продължение на близо 20 година Европейския съюз развиваше законодателство и енергийна политика, която е несъвместима с сходен метод. Има обаче друга опция, която евентуално е допустимо да се развие въз основата на тази първична концепция. Това е основаването на районни интернационалните тържища за полутечен природен газ. Моето виждане е, че точно такива липсват на процедура и те могат да доведат даже до улеснение използването на методология за таван на цените на газа в обособените европейски пазари.  Никоя от интернационално приетите тържища (TTF, JKM, HH, ZTP и т.н.) не отразяват задоволително съответно действителните цени на LNG пазара. Със същия европейски правилник се планува и възлагането на ACER да прави бенчмарк на пазара на LNG. Според мен това е на практика неосъществимо, или по-точно, по справедливи аргументи не може да бъде задоволително надеждно и навреме осъществено, с цел да има практическо приложение. В резюме, добре е да се работи и мисли в тази посока, тъй като несъмнено се потвърди, че има недостатъци на пазара, които би трябвало да се поправят. Лошото е, че няма задоволително време, с цел да се намерят най-хубавите средства за задачата, а ще се наложи да се избират най-бързо използваните. А какво ще бъде отражението им на българските участници на газовия пазар? Общите решения и политики на европейския съюз рано или късно довеждат до и в България. Всичко, което разясняваме като позитиви или негативи на европейската политика, имат директно отношение и на нашия пазар. Често давам като образец следния факт: когато Газпром спря напълно доставките за България през м. април тази година, нямаше никаква ценова смяна на пазара и клиентите си получаваха цялостните количества газ при същите цени. Когато след време Газпром понижиха доставките за Германия, котировките на TTF борсата скочиха, а дружно с тях и цените в България. В същото време, цените на LNG доставките не се трансформираха толкоз, колкото се покачиха котировките на TTF борсата. Именно поради това считам, че спомагателни ограничения на пазара на газ са нужни, само че би трябвало да бъдат добре премислени и уравновесени.  Господин Темелков, какво е по-лесно, въвеждането на ограничавания или системата на анулацията им след интервал от година или две? Не поддържам налагането на ограничавания, тъй като постоянно водят до непланирани изкривявания. Привърженик съм на развиването на регулацията по този начин, че да дава тласъци на пазарните участници да работят в полза на обществото. Безспорно, доста по-лесно и бързо е да се вкарват ограничавания, и поради това държавните институции постоянно прибягват до тях.  Но те постоянно имат краткотраен темперамент и доста постоянно са със противоречив краен резултат. Колкото по-добре развита и структурирана е една регулация, толкоз по-рядко се постанова да се вземат решения за налагане на краткотрайни ограничавания или изключителни ограничения. Надявам се да изберем точно посока към подобен вид регулации на пазара.